През следващата седмица ще станем свидетели на следващите 2 премиери: Любовта

През идната седмица ще станем очевидци на идващите 2 министър председатели: 

„ Любовта в никакъв случай не умира “, премиера за България на най-новия мюзикъл от А. Л. Уебър - 10 юли, 21.00, в ММФ „ Варненско лято “ и Опера в Летния спектакъл, а в Театър Римски терми ще забележим за пръв път операта „ Дидона и Еней “ от Хенри Пърсел, взаимна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър – 8 юли, 21.00, Римски терми.
 


реклама
Страцимир Павлов
Маестро СТРАЦИМИР ПАВЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за българската премиера на най-новата творба на Сър Андрю Лойд Уебър „ Любовта в никакъв случай не умира “, продължение на „ Фантомът на операта “, за сантименталната обич сред Фантома и Кристин, за артистите и излъчването на оперната дива, за музикалната структура и стилизираните оперни облици, които трансформират „ Любовта в никакъв случай не умира “ в апотеоз на операта през мюзикъла, за холивудския кино метод, за красивата и завладяваща музика, в която гениалният Уебър е надраснал себе си

 

 „ Любовта в никакъв случай не умира “ продължава историята от „ Фантомът на операта “, героите са същите, само че в различен подтекст. Какво тъкмо се случва?

 

Ако тръгнем от началото, Фантомът е талантлив музикант, който носи маска, а да скрие обезобразеното си, залято с киселина лице. Заради недъга си страни от хората и защото е меломан се нанася да живее в подземието на Парижката опера. Оттам гледа всяка вечер спектаклите, харесва хористката Кристин и взема решение с цената на всичко да я направи солистка. Двамата се влюбват и претърпяват една прелестна вечер в лодка в езерото под операта (където в този момент минава метрото). Но упрекват Фантома за избухналия пожар в операта и той заобикаля в Америка, където отваря собствен водевилен спектакъл на „ Кони Айлънд “, покрай Манхатън.

Междувременно Кристин, която счита Фантома за мъртъв, се омъжва за богатия виконт Раул, нейн почитател и покровител на операта, само че синът й Густав в действителност е наследник на Фантома.10 години по-късно Фантомът кани фамозната към този момент оперна певица Кристин в Америка, с цел да изпее в неговия спектакъл в Манхатън една единствена, най-хубавата негова ария, композирана особено за нея. Тя идва със брачна половинка и сина си – между другото, това е извънредно сложна детска роля, за която, за наше благополучие, намерихме прелестни млади гении от Варненската детско-юношеска опера.



Направихте доста сериозен народен кастинг за „ Любовта в никакъв случай не умира “, с сложен правилник за присъединяване.

 

Да, по този начин беше. Явиха се доста претенденти и имахме добър избор. Освен момчетата Кристиян Славеев и Николай Бояджиев, които играят сина на Кристин, с тази роля се оправя и дребната чародейка Белла Петрова, която има към този момент няколко функции в мюзикъли и опери на нашата сцена. Ролята на Фантома завоюваха солистът от Варненската опера Пламен Долапчиев и Момчил Караиванов от Пловдив. Пламен Долапчиев по този начин надълбоко е влезнал в облика, че по всяка възможност Фантомът ще се трансформира в коронната му роля.

Що се отнася до ролята на Кристин, надали бихме могли да намерим по-подходящи изпълнителки от Илина Михайлова и Лилия Илиева. И двете са потвърдили нееднократно многостранния си артистичен гений - и което е изключително значимо – и двете носят наложителното за всяка оперна дива харизматично лъчение. А Кристин е тъкмо това – оперна дива. Ако при започване на кариерата си е единствено оперна хористка, 10 години по-късно тя е към този момент международна дива, която при идването си в Америка посрещат навалица обожатели, кореспонденти и духова музика.

 

Как би характеризирал музиката на „ Любовта в никакъв случай не умира “, доколкото става дума за продължение на една, към този момент толкоз известна творба като „ Фантомът на операта “.

 

Музиката е доста красива, построена е със модерни похвати и толкоз въздействаща, че всеки, който я е чул, става зависим на нейната магия. За разлика от „ Фантомът на операта “, който е доста присъщ мюзикъл, „ Любовта в никакъв случай не умира “ е като един оперен апотеоз на красивата музика. Най-красивото от операта, синтезирано през гения на гениалния актуален композитор Андрю Лойд Уебър, който в същото време е и най-богатият музикант на планетата, по-богат от Майкъл Джексън, от Бийтълс, от Ерик Клептън и всички останали.

 

Ще открехнеш ли още малко завесата за сантименталната история на Кристин и Фантома?

 

Няма да разкрия всичко, единствено ще обърна внимание върху някои от трагичните моменти, като срещата сред Кристин и Фантома, която ги връща към незабравимата нощ в езерото или като прозрението на Фантома, който в осъществяването на пиано на Густав разпознава своя талантлив правоприемник. Точно на това място Фантомът и Кристин пеят един от най-прекрасните дуети, въпреки че в цялото произведение непрестанно звучи невероятна музика.

Друг основен миг с хазартен привкус е облогът сред Фантома и Раул, който би трябвало да предложи излаз от любовния триъгълник. В единия случай в случай че Кристин избере Ню Йорк и Фантома, той ще изплати задълженията на обеднелия виконт, а в случай че Кристин избра брачна половинка си, Раул ще се върне в Париж самичък и с задълженията си.

Има и една друга паралелна история за приятелката на Кристин, която също е влюбена във Фантома и в Америка споделя с него всички компликации, до момента в който той се озове на върха на славата. Но Фантомът афишира, че ще завещае цялото си благосъстояние на Густав и тогава тя взема решение да погуби детето и себе си, само че в паниката убива Кристин. Тук спирам да описвам, с цел да могат феновете сами да преживеят кулминационната точка на прочувствената развръзка.

 

Апотеоз на операта през мюзикъла – това твое определение за „ Любовта в никакъв случай не умира “ е доста забавно...

 

Мюзикълните детайли са доста малко. По-малко, в сравнение с в която и да е друга творба на Уебър. На процедура „ Любовта в никакъв случай не умира “ е опера, без да е оповестена като такава. Това личи по музикалната структура, по метода, по който са построени мелодиите и съпроводите, по всеки един детайл от партитурата. „ Любовта в никакъв случай не умира “ е пропита с романтика като при Рахманинов, другаде припомня за Пучини, на моменти наподобява на „ Тоска “.

 

В началото се появяват три клоуна, които незабавно се асоциират с Пинг, Панг и Понг от „ Турандот “ – меломаните ще разпознаят доста такива взети облици от оперната класика, само че те не са дословни заемки. Всичко е толкоз изкристализирано, толкоз стилизирано, че не ти остава нищо другов, с изключение на да се преклониш пред гения на Уебър. Става дума за международен шедьовър, в който феновете ще намерят с изключение на познатия Уебър и един нов, надраснал самия себе си композитор.

Бих прокарал тук паралел с Верди, който написва последните си три опери, измежду тях „ Аида “, в интервал, когато мнозина към този момент го считат за привършен, само че „ Аида “ се трансформира в един от върховете на цялото му творчество. Така че с „ Любовта в никакъв случай не умира “ Уебър развива музикалния си гений дотам, че съумява да надрасне себе си. Възхитен съм от оркестрацията. Въобще през целия си живот, в никакъв случай не съм бил толкоз въодушевен от музикална пиеса. В детството ми това се случи с оперите „ Бохеми “ и „ Тоска “, само че от този момент до момента такава мощна музикално-театрална творба като „ Любовта в никакъв случай не умира “ не съм срещал.

 

Мога да си показва какво благополучие е за теб да си диригент постановчик на премиерата за България на това заглавие, дружно с проф. Светозар Донев, режисьор постановчик на „ Любовта в никакъв случай не умира “.

 

Наистина е по този начин. Българска премиера - да, само че освен. Това е четвърта или пета режисура в света на „ Любовта в никакъв случай не умира “. Не знам тъкмо с коя от редакциите работим ние, тъй като Уебър е употребявал същия метод, както при холивудските филми. Те се прожектират доста пъти пред така наречен контролни групи, чиито мнения за това какво са разбрали, къде им е харесало, къде са изгубили нишката и така нататък се вземат поради, с цел да се създадат промени, да се снимат нови фрагменти, да се премонтира кино лентата. Този развой може да отнеме от 6 месеца до една година и повече, до момента в който не се получи съвършеният филм.

Уебър, дружно с либретиста и сценариста, е подходил по същия метод с „ Любовта в никакъв случай не умира “ и по тази причина мюзикълът има няколко редакции. Последната редакция е от 2017 година и при започване на 2019 година ние имаме мюзикъла напълно топъл, по този начин да се каже напряко от „ чертожната маса “. И това е фантастично. Ние сме един от първите театри на планетата, които слагат тази гениална творба.

 

Тя звучи, чувствам, и в този момент в главата ти.

 

Непрекъснато. Сутрин ставам, пущам си запис на „ Любовта в никакъв случай не умира “, денем преговарям „ Любовта в никакъв случай не умира “, вечер лягам след подготовка и също чувам „ Любовта в никакъв случай не умира “. Музиката те завладява, просто не може да спреш да я слушаш!

 

Прочетете още:
МУЗИКАТА В " ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА " ДЕЙСТВА КАТО ХИПНОЗА

 

ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА

Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър

Режисьор постановчик СВЕТОЗАР ДОНЕВ
Диригент постановчик СТРАЦИМИР ПАВЛОВ
Хореография АННА ДОНЕВА
Сценография и костюми НЕЛА СТОЯНОВА
Асистент режисьор СРЕБРИНА СОКОЛОВА
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

Действащи лица и реализатори:

ФАНТОМ - Пламен Долапчиев, Момчил Караиванов
КРИСТИН - Илина Михайлова, Лилия Илиева
МЕГ - Сребрина Соколова, Калина Жекова
РАУЛ - Велин Михайлов, Нейчо Петров - Реджи
ЖИРИ - Вяра Железова, Миглена Страдалска
ГУСТАВ - Кристиян Славеев, Николай Бояджиев, Белла Петрова
ГАНГЪЛ - Лев Караван
СКУЕЛЧ - Николай Колев
ФЛЕК - Филипа Руженова, Лиляна Кондова

АНСАМБЪЛ: Марила Гьонги, Моника Стоянова, Милена Захариева, Лили Кондова, Филипа Руженова, Мартин Киров, Борислав Донев, Илко Захариев

Концертмайстори: Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев
Помощник режисьори: Елиана Атанасова, Лора Карагьозова
Репетитор на балета: Гергана Георгиева - Караиванова
Корепетитори: Руслан Павлов, Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев,
Соси Чифчиян